Преди няколко седмици се състоя състезание по брегови риболов на хищни риби на яз. Панчарево, което го спечелих, ловейки костури с добри размери в тревите близо до брега посредством техниката наречената Punching Grass.
Тази техника е известна доста сред басовите състезатели и през годините е донесла много извадени риби от места с гъста водна растителност. При нея примамката се пуска в дупки между водораслите, където се спотайват търсените хищници, а в моя случай това бяха костурите с добри спортни размери.
Монтажите, които биха могли да се използват при тази техника са много, но общото между тях е, че се използват по-големи тежести от нормалното и офсетни куки. Посредством голямата тежест лесно примамката успява да проникне под слоя гъста растителност, а посредством офсетната кука се предотвратява нежеланото закачане на примамката.
В моя случай водораслите не бяха много гъсти и с комбинацията от 5 грама чебурашка и офсетна кука, на която бях монтирал 3 инча активен или пасивен силикон ми сработи добре, но при други условия може да се наложи и използване на значително по-голяма тежест.
Друго важно нещо за техника Punching Grass е използването на значително по-мощен, но достатъчно чувствителен такъм, с които безпроблебно ще се усети кълването и при необходимост ще може да се извади рибата заедно със заобикалящата я водна разстителност.
Пример за такъм, с който безпроблемно ловя костури със спортен размер във водораслите е:
- пръчка със средна мощност на бланката, дължина 2.10 м., тест по примамки до 18 грама и супер бърза акция на върха;
- макара в размер 2500;
- конец 0.8 PE 0.124 мм. с тест 12 lb.
- повод флорокарбон 0.254 мм.
Посредством този такъм успях безпроблемно да направя анимацията на примамката, изразена в къси вертикални подръпвания и почукване по дъното, като кълванетата често следват в момента на пауза или при повдигане от дъното.
Punching Grass е един доста интересен метод, който използвам на различни типове водоеми и препоръвам на всеки любител на костурския риболов.
