Хубав уикенд беше на яз. Копринка!
В Петък пристигнах и обходих един голям участък от скалистата брегова ивица, където намерих порядъчна слука.
Рибите в сутришните часове бяха близо до брега в плитките зони, а когато се вдигна слънцето се дръпваха на дистанция в средните слоеве на дълбочина от 2-4 метра. Там с малката цикада ги лових доволно, като имаше и включвания на малки бели риби.
В обедните часове потърсих и кефали, като улових два, но размерът им не стигаше, за да ги включа в състезанието.
В Събота отново бях на язовира, но този път в компанията на Julian Jelyazkov, който имаше мерак да разузнае от първо лице какво е положението, за да подготви сина си за детското състезание в Неделя. С пристигането ни в ранни зори на язовира се позиционирахме на място, с плитък участък, където костурите направиха заход и наш приятел, който редовно посещава язовира надърпа доволно костури на шано дроп-шот. По-късно рибите се дръпнаха в близкия залив, където покрай няколко едри камъка във водата успях да провокирам кълванета с пасивен силикон 2.5 инча и джиг глава 1.8 грама, а експериментирайки с малък кранк Жулиан хвана два бързи костура един след друг покрай кефалите, които плуваха в близост до брега.
Аз също реших да пробвам нещо различно и още с първо мятане на спинърбейт имах удар с проследяване на малка щука, а на следващото хвърляне ми отгризна и туистера, който бях сложил. Прекарах доста време по брега в преследване на щуки, но до късния следобед така и нямах друго кълване. Явно водата стана твърде топла. Малко преди залез слънце се преместих на скалите до стената, където колеги дърпаха едри костури на рибка в горните слоеве. Следователно и аз застанах до тях, но нещо не им набрах чалъма с изкуствени примамки. Пробвах доста дълго време със цикадата, но освен едно празно кълване, малко костурче и една бяла рибка за корема, друго не хванах на него. Няколко мятания направих и с дълбоко газещия кранк 48мм., който гази на дълбочина около 1.80 м. Пробвах да го водя агресивно с бързо въртене, като в близост до брега усещах как посредством голямата му лопатка се отблъсква от камъните, но това не ми донесе кълване. Пробвах да го водя много бавно, като единствено в самото начало го вкарвах по-рязко на работна дълбочина. При бавното водене на този кранк се получава ниско честотна вибрация с голяма амплитуда и по мое наблюдение това се комбинира с леко забързване или спиране от време на време (счупване на играта). И както на теория в главата ми, така и на практика в конкретните условия на язовира това накара една щука да ме последва до брега. Подадох отново и точно преди да извадя кранка от водата ме захапа малкия крокодил, след което се завъртя, изшляпа и откачи. С това приключих риболова в Събота.
Неделния ден започна с ранно ставане за дългоочакваното състезание Reins Cup 2023 - язовир Копринка, подреждане на примамки по кутиите и избор на въдици, с които да се състезавам. Неусетно мина времето за подготовка и след 20-тина минути път с Ясен Танев пристигнах на сборния пункт, за да се запиша и получа състезателен метър. Старта беше даден и на бегом с в пълно бойно снаряжение стигнах до точката, където предишни дни имаше сутрешен заход на костури с добър размер. Няколко мятания и първото кълване не закъсня, като за моя изненада това беше мерна щука.
Съвсем скоро след улова на тази риба брега покрай мен беше окопиран от състезатели, а във водната площ пред мен така и не се появиха костурите на заход. Измина час от състезанието, когато успях да се запиша първия си костур. Кълвнето последва на дистанция близо до дъното на басов силикон 3.0 инча с джиг глава 3.5 грама.
Уви радостта беше за кратко, защото в следващия час нямаш друго кълване. Към 10:30 ч. предприех действие за търсене на щуки, защото с вдигането на слънцето по това време на годината имам по-голям шанс за бърз улов на две щуки по 50 сантиметра, а точно това може да направи доброто класиране. След дълго настояване щуки така и не ми клъвнаха, но за сметка на това навъртях 4 километра в обикаляне. Понякога риска си струва, но този път явно не беше така. По път към сборния пункт се водих със Стайко Димитров, който ми разказа, че открил сутринта костури в близост до скали на 100-тина метра от точката, където бях застанал и успял да хване 3 бързи, а към края на състезанието, хвърляйки клатушка за кефал и една мерна щука. Предвид условия това определено беше добър резултат за състезанието и на награждаването чух последно неговото име. Що се отнася до моето класиране мисля, че се представих подобаващо и оправдах двете си поредни първи места, като се нареждам на 7-мо място с 61 точки от +130 състезателя, из между които има около 100-тина капо. Все пак мога да кажа, че въпреки трудния риболов, който няма нищо общо с този от предни години, се видях и забавлявах максимално в приятната компания на много приятели и познати от цяла България. Другата година пак!
