Неделя. Умората от силния вятър в Събота си каза думата и проспах сутрешното кълване, но пък бях първи за обедното. Плановете ми за деня бяха леко раздвоени, защото не бях сигурен дали ми се търсят щуки с големи примамки, или пък кефали. В крайна сметка тръгнах с две въдици към реката. Спининг до 18 грама, с който да ловя костур и кефал на джиг, и спининг до 35 грама, с който да подмятам големи силикони и воблери на по-перспективите места. Не след дълго стигнах и първия по-бавен участък, където предишни години съм имал добри успехи. Няколко подавания с шад 3.9 инча и 5 грама джиг глава, но нищо не се случва. Сменям такъма с по-лекия и с първото подаване отчетох кълване на едър кефал на силиконов червей 2.5 инча.
Снимам, пускам и решавам, че съм си взел своето от този вир, и че е по-добре да проверя какво се случва в следващия. Хем ще проверя дали някоя щука не се е скрила там, хем няма да си загубя времето с иначе лесните за ловене кефали. Пристигнах на следващото място и сюжета се повтори като този път се заиграх доста с воблери, спинърбейти и прочие, но греда. Накрая пак до кефалите стигнах, че и по някой бодлив костур излезе за снимка.
В такива моменти и рака е риба! Ентусиазиран продължих да облавям всеки вир по трасето, като най-много кълванета имах, когато минавах със силикона по дъното в тихия участък след потопено дърво. На такива места се групират хищниците по реките в студените месеци. В рамките на няколко часа обикаляне и ловене успях да си направя различни експерименти. Един от тях беше използване на 3 грама волфрамова чебурашка, като с това пробивах по-лесно течението и чуках по камъните на дъното.
Този експеримент ми донеси няколко кълванета на място, където с обикновена оловна чебурашка всичко беше приключило. Друг експеримент, който си направих беше с плаващото силиконово раче , което беше в един от най-малко ловящите ми цветове по реката, а именно оранжево. С този силикон облових успешно места с тиня, където тежестта се забиваше директно в дъното и само силикона оставаше да стърчи. Това определено се хареса на кефалите и в един бавен очастък в близо до паднало дърво ги направих сами да си приказват.
В моменти като този, когато кълванетата са на всяко мятане е предимство силикона ти да е от еластомер, защото буквално дори след 20-30 риби силикона продължава да седи като нов на куката.
Времето бавно напредна и постепенно взе да се усеща приятно топлината на залязващото слънце. Хрумна ми в този час, че обикновено за това време на реката покрай обичайните заподозрени винаги се навърта и по някоя щука. Странно! И докато си кажа ,,Къде ли се дянаха" и хоп веднага една малка зъбатка ме чукна на рачето. Последва деликатна подсечка, кратка молитва да не преяде и хоп с отработено движение вече беше на брега. Снимка, целувката я оставих за леля ѝ метровка и я пратих да расте.
След тази приятна емоция метнах няколко пъти с щукарката, но бързо ми мина мерака и се върнах обратно на кефалите, че не остана ден. Хванах си още няколко за затапване и забутах колелото със спукана гума към вкъщи щастлив, в мир със себе си и природата.
Хвани & Пусни!
