През последните години следя много от лодкарските състезания в западна Европа и откровено им се възхищавам. Този тип състезания дават една по-различна перспектива у бреговия риболовец и когато разбрах, че има възможност да бъда част от такова в компанията на миналогодишния шампион Филип, и то на любимия ми язовир Копринка, нямаше как да пропусна.
Съботна тренировка:
- Хващам нощния влак от Варна за Казанлък и след няколко часа пътуване съм вече на брега на язовира, където капитана на лодката вече чакаше да влезем. Сутрешния хлад съчетан с лек ветрец се усещаше добре, но час след влизането ни на вода и първата уловена бяла риба вече не се усещаше. Местата, на които се позиционирахме имаха силно изразен релеф и дълбочина около 10-12 метра.
Там с тежести над 10 грама и силикони около 4 инча провокирахме кълванета, тропайки със ситни стъпки по дъното и паузи от 2-3 секунди. За наша радост тлъстите костури също не ни подминаха и се разписахме с по някоя бройка.
До края на тренировъчния ден си изкарахме супер на вода и успяхме да изградим стратегия, която да следваме. Примамките, с които лових основно бяха с естествени цветове и едър брокат, а Филип беше с ярки UV цветове.
Неделя. Ден за състезаване.
- Леко недоспали от вълнение се срещаме на пускалото и започваме да стягаме лодката. Постепенно бреговата ивица се изпълва и хората започват да се редят на опашка за състезателен номер и метър. Ние също се нареждаме като из тълпата срещаме приятели и разменяме по някой лаф. Дойде и нашия ред да теглим номер и съотборникът ми предлага аз да тегля, че миналата година му се е паднал последния номер в групата. Съгласявам се, защото нямам желание да плувам зад лодката и тегля номер 24, който е последният номер в група Б. Това не е никак добре, но няма време да се извинявам и приемам действителността.
Според формата на това състезание всички отбори се разделят на две групи. Тези с номер от 1 до 24 ловят 3 часа и половина в сектор Б на язовира, а след това се сменят с останалите 24 отбора като отиват в сектор А. С две думи малко се прецакахме, защото трябваше да се дотътрим последни до далечния сектор и буквално старта беше даден преди да пристигнем. За късмет поне точката, която си набелязахме беше свободна и без много шум се позиционирахме.
Първото замятане го направих на къса дистанция в горните слоеве, за да не хвана случайно някоя риба, че има една прокоба, гонеща състезателите. Второто мятане го направих в посока, където предния ден Филип закова прилична бяла риба и още с първите метри на проводката отчетох хубав удар. Засечка! Въцицата се сгъва приятно и рибата започва да идва тежко към лодката. След секунди бялата риба вече беше на метъра за снимка. Силиконът, донесъл ми успех е класически шад 4 инча в цвят машинно масло с брокат, монтиран на многостенен тирбушон 14 грама.
След тази риба измина известено време без друго кълване и по стечение на обстоятелствата се преместихме върху релефа, където имах кълване. Там имах възможност да пробвам и едно по-плитко плато за костури, но липсата им ме върна на по-мощния такъм за бели риби. Няколко проводки по-късно от дълбоко към плитко и докато тропам по камъните усетих поредния хубав удар. Засечка! Този път рибата ме надхитри и се откачи след няколко напъна. Странно е как след подобна случка винаги знаеш потенциалните неща, в които си сбъркал, но така е в риболова. Съотборника въпреки това, не загуби тонус и започна да хвърля в същата траектория. Не след дълго той също отчете кълване на една бяла риба, която за много малко не влезе в класирането ни. Интересно беше, че я беше хванал за брадичката, а това е ясен признак, че не е била много активна и просто е легнала върху силикона. След тази риба измина още поне час без друг удар и тъкмо щяхме да сменим място, когато почувствах ново кълване. Кратка борба и на повърхността се показа костур с добри спорни размери, който беше захапал стръвно 4-инчовия силикон. Явно в този период не ги бърка размера на примамката. Остана час до края на първия манш и с надежда за успех все пак се препозиционирахме на друга точка. Там дълбочината беше по-малка и имаше повече пасажи с дребни рибки, но едър хищник така и не ни намери.
Дойде време за смяна на секторите и всички лодки се събрахме в средата на язовира. Този път при стартиране ние потеглихме първи и успяхме да заемем едно от местата, където на тренировката отчетохме риби. Тук е моментът да кажа, че капитана на лодката си свърши работа и ни позиционира идеално спрямо условията. Показателно за това е, че още с първите подавания заковах още една бяла риба с добри размери, а не след дълго и той се разписа с една. Така до този момент мерните бели риби за лодката ни станаха три и знаехме, че ако останем на точката има шанс за още. Уви, по закона за всеобщата гадост излезе силен вятър и мисията стана малко невъзможна, защото това, което правих на 12 метра с 17 грама с многостенна джиг глава вече не беше постижимо. За щастие съм си написал домашното и извадих ,,вълшебната'' кутия с вайбовете ми, като без да се чудя много закачих първия, който видях в размер 68 мм.. С него правих проводка по дъното все едно със силикон и не след дълго отчетох кълване на една маломерна бяла рибка.
Моят съотборник се изненада малко, но все още си личеше пренебрежението към това, което правя. Е това смея да твърдя се промени коренно, когато заших втора риба на вайба и то с никак лоши размери в силния насрещен вятър.
Няма такъв кеф! С тази риба се надявах да счупя рекорда си за бяла риба, но малко не ѝ стигна. Няма значение. Важното е, че сме с още една стъпка по-близо до доброто класиране и на пук на лошите метеорологични условия си правим кефа. Дори малко загубихме представа за времето, че се наложи да слизаме до брега, за да питаме организаторите колко време ни остава. А като разбрахме, че има още час до края, се върнахме да си доловим и на пук се разписахме с още един костур на вайб, с който си допълнихме актива от точки до 261 и сложихме край на състезанието.
Време е за обявяване на резултатите и всички участници тръпнехме в очакване да чуем каква сме я свършили. По данни на организаторите за целия ден само 23 екипажа са уловили мерна риба, което не е никак зле предвид ежедневната преса на водоема. Най-голямата уловена риба е 72 сантиметра, като това е втората 70-ка за цялото състезание.
Ето го и челното класиране:
I - място с 315 точки
II - място за нашия отбор
III - място с 217 точки
Аплодисменти още веднъж от нашия отбор за доброто класиране на призьорите и за всички, останали да играят до край! Респект за хората от ЦРОО Копринка, които полагат грижи за водоема и рибното му богатство. Без вашия труд през годините нямаше да стигнем до тук. Редно е да изкажа благодарности и за спонсорите на събитието, които подпомагат развитието на спортна култура в региона и подкрепят рибоопазваща организация! Благодаря не на последно място и на моя спонсор в лицето на Петър Вукадинов, на всички приятели, които дадоха от ценния си опит, на всички последователи за подкрепата и на моя съотборник по лодка.
В епилог на това събитие мога да кажа, че се забавлявах от сърце, научих много и поставих едно ново начало в състезателната ми кариера, а спомените запечатани в дузина кадъра ще ме топлят дълго време. Скоро пак!
