Състезание след състезание ето дойде време и за последният етап от Realis лига. В него отново със съотборника ми Калоян премерихме сили срещу дузина отбора от добри спинингисти. Правилата за състезаване и водоема отново са същите, но този път температурите през деня бяха типично зимни.
Ето ни и нас състезателите се нареждаме на старта, за да получим състезателен номер и макар леко сънени не ни липсва ентусиазъм. Този път нашия отбор се падна да играе под номер 4.
Старта беше даден и не след дълго дойде дългоочакваното кълване, и то на щука с добри размери. За нещастие оплитането около един клон на кепа не повлияха добре и дръжката му се строши на няколко части. Все пак накрая успях някак да вкарам рибата в каквото е останало от кепа.
След разплитането на рибата от кепа дойде време и да я премеря на метъра.
69 сантиметра понякога са напълно достатъчни за взимане на награда за най-голяма риба. Уви, противников отбор успя да отмъкне тази награда от мен с 1 сантиметър по-голяма щука.
На кратко за поведението на щуките в този период мога да кажа, че отчетливо сработи модел за ловене с миноул воблери 10-12 см., които имат силно изразен ролинг. Това на нашия отбор донесе до края състезанието общо три риби със сходни размери, като това донесе успех и на един от отборите, които заеха призовата позиция в класирането на третия етап от Realis лига. 
В заклюние на риболова ни по време на последния кръг мога да кажа, че въпреки допуснатите грешки успяхме да защитим с Калоян призовите си места от предните два кръга и в генералното класиране запазихме първото си място.
Щастието е неописуемо, когато видиш крайният резултат от няколко месеца тренировки и състезания. Поздравления на всички призьори!
Благодаря на всички, които бяха част от това незабравимо преживяване! Благодаря и на хората, които ме подкрепят, а също и на спортния клуб, който се грижи за езерото!
