Отново колебливо начало на есенния джиг сезон. Въпреки развалата на времето, язовира ни посрещна с температура на водата 14 градуса.Огромни пасажи от мирна риба подскачаха на повърхността, а хищникът стоеше някъде в средните слоеве точно под тях.
Започнахме да замятаме малко преди изгрев слънце. Експериментирахме с различни проводки и "N" на брой примамки. За жалост, без успех. До 10:30 ч. нямахме нито една индикация от риба. Бяхме готови да се откажем или поне да сменим мястото, когато изведнъж, в една от вече машиналните проводки, Марто регистрира кълване, а малко по-късно и първата бяла риба за деня позира за снимка.
Тази риба определено повдигна духа и ни мотивира да продължим да упорстваме. Аз от своя страна бързо прецених ситуацията и смених тактиката. Сложих по-тежка глава и с резки итегляния високо над дъното, провокирах първото си кълване за деня.
Очевидно тази проводка сработи, защото със следващото замятане последва нов удар, засечка и още една бяла в актива.
Вампирчетата са били пред нас през цялото време. Но радостта бе за кратко. Рибите бяха малки и въпреки, че бяхме зажаднели за риболов, предпочетохме да не ги бодем излишно. Едра така и не удари...
След дълги, безуспешни, обиколки по брега на язовира, в крайна сметка се преместихме на близката река. Паркирахме до един перспективен вир, извадихме такъмите и търсенето отново започна. В началото имах доста празни кълванета и само едно дребно костурче. Рибите стояха между две струи в тихата вода зад огромен бетонен блок.
След като локализирах костурите ми оставаше единствено да открия какво ще привлече вниманието им. От всички примамки, които им предложих, най-добре реагираха на 4 сантиметрово раче и бавно тътрене по дъното.
Тези едри раирани бандити осмислиха и целия ни излет.
Честно казано, предпочетох да се насладя на момента и не съм снимал много. До залез успяхме да дръпнем 20-тина костура. Макар и излета да не бе дарен с едър улов, многобройните рибки ще топлят съзнанието ни до следващия уикенд.
Желая успех на всеки практикуващ любимото ни хоби!
