Из поредицата ,,Момчето и реката"
След завръщането ми към риболовния живот реших, че е време да направя един последен излет за речни кефали преди окончателното влизане на забраната, свързана с пролетно-лятно размножаващите се риби. За целта реших да поема риск, избирайки силно пресирана река с ниско ниво и бистра вода, а пък каквото ще да става.
И ето ме отново с въдица в ръка и зареден с ентусиазъм, готов да търся така желаното кълване, като за целта си бях взел само воблерите за кефал. В началото на риболова реших да започна с плитко газещ воблер 38мм. и неотрална плаваемост, с който не веднъж съм постигал добри резултати, като го водя по течението, правейки къси подръпвания с върха. Стратегията, по която избрах да ловя е постоянно търсене на риби, като само на по-дълбоките места да се задържам повече време с идеята, че там има повече риби, които биха проявили интерес.
ПЪРВИ КОНТАКТ:
- Измина половин час от както бях на реката и все още не се виждаше движение на риби въпреки факта, че слънцето беше започнало да напича, а на теория това трабва да повлияе благоприятно на риболова. Все пак продължавах да се придържам към стратегията си и още с първото хвърляне на поредното тихо място, в близост до едно голямо водорасло се вдигна първата риба със скромни размери. В този момент размерът нямаше абсолютно никакво значение, защото постигнах поставената си цел, а дали ще хвана други това ми предстоеше да разбера.
ЛИЧЕН РЕКОРД:
- След спасяването от КАПО/ВАЛАТ продължих да търся следващото перспективно място, като реших да си настоявам с кефалския бонбон, на който хванах първата риба. И ето, че наближих един малък вир, в който на теория трябваше да има няколко риби, но точно преди да направя втората проводка, видях с периферното си зрение как един бръмбар беше засмукан от сериозна риба на 30-тина метра срещу течението. От опит знам, че в този момент рибата все още е в режим на хранене и е въпрос на време да атакува отново. Интересното в тази ситуация беше факта, че дълбочината на конкретното място беше малка, а това от своя страна все повече затрудни елемента на изненада. За хората, които нямат опит с кефал в бистра вода ще кажа, че кефала има много добро зрение и често рибата е разбрала за присъствието на човека още преди той да е разбрал за рибата. За нещастие на въпросната риба аз съм го играл вече този филм и след промъкване пълзешком през разни храсти, на което дори и нинджа би завидяла, стигнах до зона, в която можех да направя точно подаване. В този момент се постарах да запазя самообладание и точно в момент на тотално затишие от страна на вятъра, направих хвърляне, при което примамката падна посредата на участъка. В реално време този момент траеше едва няколко секунди, а в моето съзнание това беше часове, но нека да се върнем към същинското действие. Всичко до този момент беше перфектно и още с падането видях как речното торпедо тръгна, обръщайки течението в обратна посока, но уви пропусна. Това на теория ми намали шансовете за успех на половина и само поредното добро подаване можеше да ми донесе успех. Ето го момента на истината! Отново успях да направя перфектното подаване, при което воблера цопна нежно като щурец и отново торпедото се насочи към примамката, но този път направо ме взе с аванс. Последва яростна борба, като от момента на засечка до края виждах масивната риба. Няколко пъти се опита да влезе в туфи с водорасли, но в тези моменти травел пръчката ми до 14 грама в комбинация с 0.8 конец не позволиха това да се случи и накрая с последни напъни вкарах рибата в кепа.
В този момент някои колеги биха казали нещо от сорта ,,Гле'й ква буца човек'', но уви аз си глътнах малко граматиката, а и не желаех да нарушавам спокойствието в този миг от безкрайността. Друго в този миг ме развълнува, а именно колко дълга е въпросната риба, която този ден се беше облякла в злато. Без да губя време в прехласване извадих метъра, намокрих го, за да не създавам излишни щети на рибата и извърших измерване, при което отчетох 53 сантиметра.
Последваха няколко бързи кадъра, които да овековечат новият ми рекорд, след което се разделихме с пожелание да я хвана, когато стане 60+ сантиметра.
ИГРАТА ПРОДЪЛЖАВА:
- Изпълнен с гордост и щастие бях готов да приключа с риболова, но спортистът в мен си искаше разходката покрай реката. Речено и сторено (Все пак не трябва да се цепя от колектива)! И така отново тръгнах да изследвам необятното в царството на животните, където всеки жив организъм следва праволинейния си жизнен път. За мое щастие на всяко следващото място откривах по един достоен съперник, борещ се с всичките си перки за своята свобода и дори в началото те да не го разбираха, някрая винаги отплуваха свободни.,,А аз какво взех?!" Биха попитали посредствените риболовци.
За мен остана единствено емоцията от улавянето на 9 красиви по своему риби, от които 3 броя са с размери от 30 до 40 см., 5 броя са с размер от 40 до 50 сантиметра и една, която ще помня доста дълго време.
Винаги съм се чудил дали течащата вода изгражда цялостната представа за реката, или всеки един живот в нея прави това. Отговорът е някъде посредата в съзнанието на запаления риболовец, омотан около тънката нишка на всеки един спомен свързан с любимото хоби.
Такъмите, които използвах:
- травел пръчка със средна мощност, параболичен строй, дължина 2.10м. и тест по примамки 4-14 гр.;
- макара в размер 3000;
- конец 0.8PE 0.124 mm.;
- повод флуорокарбон 0.254мм.;
- бърза връзка карабнка с размер 000;
- ТОП примамката за деня: малък плитко газещ миноул воблер 38 мм. с неотрална плаваемост;
- слънцезащитно облекло: UV Loong Sleeve Hoodie UPF 50+
ВНИМАНИЕ!
Наближава размножителния период! Призовавам всички колеги да пазим рибния ресурс по водоемите и при нередност да потърсим съдействие от ИАРА на телефон 112. А хората, които познават и ходят на въпросната река нека да направят едно добро дело, като си пускат уловените риби и най-малкото си събират собствените отпадъци.
Catch and Release!
