Февруари е периодът от годината, когато по традиция се открива пъстървовия риболов и мнозина риболовци в цялата страна посещават реките, за да се докоснат до красотата на точки, да се срещнат с приятели и да се полюбуват на природата. 
Тази година по случай откриването реших да пътувам до река Огоста. Пристигнах рано сутринта и с приятели избрахме плитък участък, където често са групирани малки балканки и американки. Там с малки блесни, силикони и воблери успешно направихме откриване на пъстървовия сезон.
Първата ми риба за сезона улових на златиста инлайн блесна, която хвърлях срещу течението и я водих по него със сходна скорост, за да наподобява максимално естесвената храна на рибата. 
Такъмът, с който тръгнах по реката беше малко по-мощен от необходимото, но въпреки това се справи отлично с малките воблерчета и въртящи се блесни.
След като улових доволно дребни риби се качих нагоре по течението до вировете, който държат и по-класни риби. Там с плаващ воблер седем сантиметра провокирах няколко кълванета на мудни риби, които стояха в страни от течението.
В такава ситуация далеч по-успешно е ловенето на слабо утежненен силикон или муха като за целта е необходим и по-фин такъм. Това обаче често води до загуба на класни риби, когато се лови в дивите части на реката, където има и повече укрития за рибите.
На едно тези диви места успях да хвана и тази американка (дъгова пъстърва). Рибата се беше разположила в дълбока зона до основното течение на вир, заобиколен от няколко дървета. Атаката дойде след водене на примамката срещу течението с леки подръпвания и кратки паузи, при които примамката се понасяше леко с течението. Емоцията от очакваното кълване и борбата с риба беше уникална. След улова на такава риба спокойно можех да не ловя повече до края на деня, защото това покрива всичките ми очаквания за откриване пъстървовия сезон.
Хвани & Пусни!
